В последните 10-15 години съдбата на Су-25 в редиците на Българските военновъздушни сили не беше много щастлива. След като в периода 1986-1988 година са доставени 36 бойни и 4 учебно-бойни самолета, официално назначеният ресурс на последно доставените машините изтече през 2008 година (Произведените в СССР самолети не се експлоатират по състояние, а имат назначен ресурс по летателни часове и години). От тогава до 2020 година ресурсът на неизменния участник във всички учения на НАТО в България се удължаваше със собствени усилия от Българските военновъздушни сили след обстойни прегледи и установяване на техническото състоянието на самолетите и двигателите.
След извеждането от експлоатация на другия тип ударни самолети, с които Република България разполагаше – Су-22, Су-25 остана единственото средство за нанасяне на удари по земни и морски цели и непосредствена авиационна поддръжка по подобие на американския А-10. Все по-оредяващите редици и незавидното състояние на Су-25 заплашваше да остави Българската Армия без възможности за реална работа по земни цели. Поради тази причина през Ноември 2018 година Министерството на отбраната на Република България сключи рамково споразумение с белоруския 558-и авиоремонтен завод за ремонт и модернизация на 8 от 14-те останали на въоръжение самолета Су-25, от които 6 бойни и 2 учебно-бойни.
Според написаното в рамковото споразумение дейностите, които трябваше да се извършат по самолетите включват капитално-възстановителен ремонт на самолетите и двигателите, замяна и модернизация на различни блокове и агрегати, удължаване на ресурса по години, както и различни други дейности по доставка на документация и обучение на персонала.
Най-основно като част от модернизацията влиза разширяване на бойните способности с добавяне на възможност за употреба на по-съвременната ракета въздух-въздух Р-73 с инфрачервена глава за самонасочване, вместо остарялата Р-60М/МК, която се използваше до този момент. Добавяне на възможност за употреба на контейнери за радио-електронна борба „Сателлит-М2“. Добавяне на възможности за употреба на неуправляеми ракети С-13, управляеми ракети Х-29Т и управляеми бомби КАБ-50Кр. Заменя се изцяло радио-оборудването, навигационната система и системите за управление на въоръжението. Освен новият дигитален камуфлаж най-видимо с просто око за обикновен наблюдател е изцяло новата кабина – аналоговите уреди са заменени с 3 цветни многофункционални дисплеи (MFD), на които може да се извежда полетна и навигационна информация, състояние на системите на самолета, управление на въоръжението и друга допълнителна информация. Индикаторът на челното стъкло (HUD) е заменен с нов, по-голям, на който се изобразява полетна, навигационна и прицелна информация по подобие на най-съвременните разработки. Въвежда се и нов режим за пускане на бомби – по навигационна точка, който позволява спускане от голяма височина (5000 m) на неуправляеми бомби по предварително зададена точка.
Малко повече от половин година след подписването на споразумението започна транспортирането на 8-те самолета, които трябваше да бъдат модернизирани. Това беше извършено в рамките на 3 месеца с помощта на белоруски транспортни самолети Ил-76ТД.
Една година по-късно на 21 Септември 2020 година отново с помощта на Ил-76 първият модернизиран самолет беше доставен обратно в България, а останалите започнаха да пристигат през интервали от няколко седмици.
Първите полети с всеки нов доставен самолет започваха с белоруски екипажи, които проверяваха техническото състояние на машините след сглобяването им в България, а след това започна обучението на българските пилоти и инженерен състав.
Към момента на написване на статията са доставени 7 машини (8-та се чака до края на месец Февруари), а българските пилоти от авиобаза Безмер от няколко месеца летят самостоятелно и възстановяват различните видове бойна подготовка на полигоните в България. Кадри от полети на пределно малка височина може да разгледате приложени към статията.
С тази модернизация Българските военновъздушни сили съумяха да запазят възможностите си за удари по земни цели и непосредствена поддръжка на пехотата и осигуриха бъдеще за Су-25 за един хоризонт от поне още 8 години.