На 9 Август 2024 година беше открита десетата болнична вертолетна площадка в България. Тя се намира на територията на университетската многопрофилна болница за активно лечение „Свети Георги“ в град Пловдив. Това е поредната стъпка към изграждането на системата HEMS (Helicopter Emergency Medical Services) за бърза медицинска помощ по въздуха.
Наред с официалните гости пристигна и първият хеликоптер част от системата – Leonardo AW109 Trekker с бордна регистрация LZ-HMA.

Тактическо учение с бойни стрелби „Шабла 2023“ се проведе през Юни 2023 г. В него участваха формирования за противовъздушна отбрана от българската и сръбска армии, както и авиационни формирования от българските и сръбски военновъздушни сили. Стрелбите се проведоха на полигон „Шабла“.

На 6 Април 2022 г. директно от Леуварден, Нидерландия в авиобаза Граф Игнатиево пристигнаха 4 изтребителя F-35 от състава на ескадрила 322 на Кралските нидерландски военновъздушни сили. Мисията, която ще изпълняват съвместно с Военновъздушните сили на Република България е така нареченият „усилен еър полисинг“.

Tова представлява съвместна охрана на въздушното пространство на Република България. В този формат изтребители от съставите на двете страни дежурят едновременно и в зависимост от ситуацията биват активирани съответните дежурни машини. Мисията е част от мерките, които гарантират сигурността на страните-членки на източния фланг НАТО в резултат на влошената обстановка в региона. Активирането и управлението на дежурните машини се изпълнява от Комбинирания въздушен оперативен център на НАТО базиран в Торехон, Испания.

Контингентът от Нидерландия ще остане в България до началото на месец Юни, след което ще бъде заместен с друг контингент, който не е посочен официално към днешна дата.

През Август 2021 г. избухна горски пожар в горска местност в Родопите край село Югово. Тежкият и недостъпен терен принуди държавата да включи в гасенето и военната авиация. Поради това, че екипажите на Ми-17 не бяха възстановили подготовката си за гасене на пожари, в по-голямата част от времето гасенетп се извършваше с вертолет Кугър, а Ми-17 се включиха чак в последните дни.

В първите дни на гасенето, вертолетите зареждаха с вода от язовири в ниското около град Асеновград, но няколко дни след началото беше взето решение да се зарежда вода от водоизточник в близост до пожара.

В последните 10-15 години съдбата на Су-25 в редиците на Българските военновъздушни сили не беше много щастлива. След като в периода 1986-1988 година са доставени 36 бойни и 4 учебно-бойни самолета, официално назначеният ресурс на последно доставените машините изтече през 2008 година (Произведените в СССР самолети не се експлоатират по състояние, а имат назначен ресурс по летателни часове и години). От тогава до 2020 година ресурсът на неизменния участник във всички учения на НАТО в България се удължаваше със собствени усилия от Българските военновъздушни сили след обстойни прегледи и установяване на техническото състоянието на самолетите и двигателите.

След извеждането от експлоатация на другия тип ударни самолети, с които Република България разполагаше – Су-22, Су-25 остана единственото средство за нанасяне на удари по земни и морски цели и непосредствена авиационна поддръжка по подобие на американския А-10. Все по-оредяващите редици и незавидното състояние на Су-25 заплашваше да остави Българската Армия без възможности за реална работа по земни цели. Поради тази причина през Ноември 2018 година Министерството на отбраната на Република България сключи рамково споразумение с белоруския 558-и авиоремонтен завод за ремонт и модернизация на 8 от 14-те останали на въоръжение самолета Су-25, от които 6 бойни и 2 учебно-бойни.

Според написаното в рамковото споразумение дейностите, които трябваше да се извършат по самолетите включват капитално-възстановителен ремонт на самолетите и двигателите, замяна и модернизация на различни блокове и агрегати, удължаване на ресурса по години, както и различни други дейности по доставка на документация и обучение на персонала.

Най-основно като част от модернизацията влиза разширяване на бойните способности с добавяне на възможност за употреба на по-съвременната ракета въздух-въздух Р-73 с инфрачервена глава за самонасочване, вместо остарялата Р-60М/МК, която се използваше до този момент. Добавяне на възможност за употреба на контейнери за радио-електронна борба „Сателлит-М2“. Добавяне на възможности за употреба на неуправляеми ракети С-13, управляеми ракети Х-29Т и управляеми бомби КАБ-50Кр. Заменя се изцяло радио-оборудването, навигационната система и системите за управление на въоръжението. Освен новият дигитален камуфлаж най-видимо с просто око за обикновен наблюдател е изцяло новата кабина – аналоговите уреди са заменени с 3 цветни многофункционални дисплеи (MFD), на които може да се извежда полетна и навигационна информация, състояние на системите на самолета, управление на въоръжението и друга допълнителна информация. Индикаторът на челното стъкло (HUD) е заменен с нов, по-голям, на който се изобразява полетна, навигационна и прицелна информация по подобие на най-съвременните разработки. Въвежда се и нов режим за пускане на бомби – по навигационна точка, който позволява спускане от голяма височина (5000 m) на неуправляеми бомби по предварително зададена точка.

Малко повече от половин година след подписването на споразумението започна транспортирането на 8-те самолета, които трябваше да бъдат модернизирани. Това беше извършено в рамките на 3 месеца с помощта на белоруски транспортни самолети Ил-76ТД.

Една година по-късно на 21 Септември 2020 година отново с помощта на Ил-76 първият модернизиран самолет беше доставен обратно в България, а останалите започнаха да пристигат през интервали от няколко седмици.

Първите полети с всеки нов доставен самолет започваха с белоруски екипажи, които проверяваха техническото състояние на машините след сглобяването им в България, а след това започна обучението на българските пилоти и инженерен състав.

Към момента на написване на статията са доставени 7 машини (8-та се чака до края на месец Февруари), а българските пилоти от авиобаза Безмер от няколко месеца летят самостоятелно и възстановяват различните видове бойна подготовка на полигоните в България. Кадри от полети на пределно малка височина може да разгледате приложени към статията.

С тази модернизация Българските военновъздушни сили съумяха да запазят възможностите си за удари по земни цели и непосредствена поддръжка на пехотата и осигуриха бъдеще за Су-25 за един хоризонт от поне още 8 години.

На 17 Октомври 2019 г. кампанията „Бъди войник“ стигна и до Пловдив. Освен наземния показ събитието в града се отличаваше със значително участие на Военновъздушните сили. В демонстрациите взеха участие вертолети Ми-24, AS 532 AL Cougar и самолети L-39, МиГ-29 и C-27J Spartan.

Въздушният показ започна с прелитане в тройка над града на вертолетите и ефектен разпуск над площад „Централен“, където се бяха струпали голямо количество зрители.

Демонстрацията продължи с типови атаки изпълнени от Ми-24. След оттеглянето му над града премина двойка учебно-бойни самолети L-39ZA. Един от тях изпълни поредица от виражи над публиката.

Гвоздеят на летателната програма беше демонстрацията на МиГ-29. Тя започна с прелитане в стегната формация на C-27J Spartan и два МиГ-29. Точно над площада миговете разпалиха форсажите и изпълниха ефектен разпуск, който накара всичко в града да се разтресе. След разпуска един МиГ-29 остана над града и направи кратка демонстрация.

Финалът на въздушните демонстрации беше парашутният скок на 4 парашутиста от Силите за специални операции, базирани в Пловдив. По предварителен план в програмата трябваше да има и демонстрация на десантиране по способа „бързо въже“, но след проведените тренировки в предишните дни се оказа, че това няма да е безопасно за зрителите на площада и вместо него вертолет Cougar изпълни поредица от виражи над площада.

Материалът е публикуван в АЕРО на 20 Октомври 2019 година.

На 30 Септември 2019 година на територията на летище Чешнегирово се проведе медиен ден в рамките на провелото се на територията на авиобазите Крумово и Чешнегирово съвместно българо-американско учение „Тракийска Есен 2019“.

Учението се проведе за 11-та поредна година и в него участваха над 600 български военнослужещи от 68-а Бригада, ВВС и ВМС, а от американска страна около 100 военнослужещи от Военновъздушните сили на САЩ в Европа.

От българска страна участие в учението взеха самолети C-27J Spartan и МиГ-29, а гостите с три самолета C-130J Hercules.

По време на ученията от тази серия се отработват различни елементи от основните мисии на Силите за специални операции, като основно се набляга на парашутно-десантната подготовка. Изпълняват се скокове с въоръжение и снаряжение, от различна височина, денем и нощем, в условия максимално близки до бойните. По думите на бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада Специални сили, тази година половината от тренировката е отделена на практическата част от преминаването на курс за усвояване на нова парашутно-материална част, която е получена в бригадата през Септември и Октомври 2018 година.

В курса участват общо 15 човека – най-добрите инструктори от състава на 68-а биргада, двама от Военноморските сили и един от ВВС. След приключването на курса, тези инструктори ще придобият правото да обучават останалите военнослужещи, за да може след това тази система масово да се приеме на въоръжение в Българската армия.

Моделът на новите парашути е RA-1 Intruder и е една от най-съвременните парашутни системи тип „летящо крило“, предназначени за военна употреба. Тя дава възможност за скокове с въоръжение и снаряжение с принудително отваряне на парашута (на въже), на стабилизация или с ръчно отваряне.

Материалът е публикуван в Аеро на 06 Октомври 2019 година.

60+1 години, така ще си позволя да напиша годишнината, която отбелязаха безмерци на 12 Октомври 2012 в авиобаза Безмер. Началото на днешната авиобаза е поставено на 5 Октомври 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание и със заповед на министъра на народната отбрана, с които на летище Граф Игнатиево се сформира 22-ри изтребителен авиополк, който няколко години по-късно (през 1955 г.) е пребазиран на летище Безмер. След успешното начало с въвеждането на базовата структура в ЧЕшнегирово, 22-ри авиополк става вторият, който се трансформира от авиополк в авиобаза – датата на „трансформацията“ е 1 Септември 1993 г, когато 22-ри авиополк е разформирован и е сформирана новата 22-ра авиобаза Безмер.

Първоначално авиполкът е въоръжен със самолети МиГ-15, а през 1958 г. са заменени от по-съвременните МиГ-17, които остават на служба до края на 80-те години, а две години след превъоръжаването поделението е преименувано на 22-ри изтребително-бомбардировъчен авиополк (22-ри ИБАП). През 1986 г. в Безмер получават и първите си Су-25 – летящи танкове, които са на въоръжение в авиобазата и до ден днешен. В резултат на вихрещите се в началото на новия век реорганизации, съкращения и оптимизации, 26-а разузнавателна авиобаза Добрич е закрита и командването на ВВС взема решение да пребазира част от останалите самолети Су-22М4 и Су-22УМ3К в Безмер. Така през 2001 г. 8 самолета – 6 бойни и 2 учебно-бойни се пребазират в 22-ра авиобаза, а първия полет е изпълнен на 20 прил 2001 г. За съжаление „мъките“ със Су-22 завършват едва три години по-късно, когато през 2004 г. самолетът е изведен от експлоатация.

Стартиралите реформи не донесоха нищо добро и на Безмер, съкращения, недостиг на керосин, резервни части, постоянни слухове за закриване на авиобазата. Уж трябваше да се отреже „ръката“, за да се спаси останалото, но напрактика нищо не се промени. Нарочно или поради некадърност на тези, които трябва да осигурят консумативите, полетите в Безмер (а и в други авиобази) са спирани поради изтичането на ресурса на такива дребни неща като парашути, акумулатори, пиропатрони и т.н., за които е ясно кога точно ще изтекат, но никой не прави нищо по въпроса нужното да се осигури преди да му изтече ресурса.

Какви са реалностите днес – в Безмер отново не се лети поради тривиални причини, независещи от командването на авиобазата. Слуховете, че ще ги закриват продължават, кучето си лае, керванът си върви, както се казва в една поговорка… а ние сме на път да загубим и последните ударни възможности на авиацията ни след като един по един бяха приземени завинаги Су-22 и Ми-24.

Въпреки всичко на 12 Октомври, безмерци организираха открит ден, на който всички бяха усмихнати и оптимисти за бъдещето, а ние имахме възможност отново да се докоснем до Су-22, Су-25 и една от новите играчки на гранична полиция – вертолетът AW139, както и да се срещнем с приятели от авиобазата.

И все пак в мен все още се таи надеждата, че няма да спрем с 60+1, а ще продължим с 62, 63, 64…

Честит празник!

Между 26 Март и 6 Април 2017 година, на територията на летище Пловдив се проведе първата част Европейският тактически тренировъчен курс за напреднали EAATTC 2017-1.

Учението се организира от Европейската отбранителна агенция EDA и Европейското транспортно командване EATC, а домакин на първата част са Българските ВВС.

В учението участват пет страни с пет транспортни самолета и персонал около 100 души. Участващите самолети бяха белгийски C-130H, холандски C-130H, български и италиански C-27J, а също така  и чешки C-295M.