61 години авиобаза Безмер


60+1 години, така ще си позволя да напиша годишнината, която отбелязаха безмерци на 12 Октомври 2012 в авиобаза Безмер. Началото на днешната авиобаза е поставено на 5 Октомври 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание и със заповед на министъра на народната отбрана, с които на летище Граф Игнатиево се сформира 22-ри изтребителен авиополк, който няколко години по-късно (през 1955 г.) е пребазиран на летище Безмер. След успешното начало с въвеждането на базовата структура в ЧЕшнегирово, 22-ри авиополк става вторият, който се трансформира от авиополк в авиобаза – датата на „трансформацията“ е 1 Септември 1993 г, когато 22-ри авиополк е разформирован и е сформирана новата 22-ра авиобаза Безмер.

Първоначално авиполкът е въоръжен със самолети МиГ-15, а през 1958 г. са заменени от по-съвременните МиГ-17, които остават на служба до края на 80-те години, а две години след превъоръжаването поделението е преименувано на 22-ри изтребително-бомбардировъчен авиополк (22-ри ИБАП). През 1986 г. в Безмер получават и първите си Су-25 – летящи танкове, които са на въоръжение в авиобазата и до ден днешен. В резултат на вихрещите се в началото на новия век реорганизации, съкращения и оптимизации, 26-а разузнавателна авиобаза Добрич е закрита и командването на ВВС взема решение да пребазира част от останалите самолети Су-22М4 и Су-22УМ3К в Безмер. Така през 2001 г. 8 самолета – 6 бойни и 2 учебно-бойни се пребазират в 22-ра авиобаза, а първия полет е изпълнен на 20 прил 2001 г. За съжаление „мъките“ със Су-22 завършват едва три години по-късно, когато през 2004 г. самолетът е изведен от експлоатация.

Стартиралите реформи не донесоха нищо добро и на Безмер, съкращения, недостиг на керосин, резервни части, постоянни слухове за закриване на авиобазата. Уж трябваше да се отреже „ръката“, за да се спаси останалото, но напрактика нищо не се промени. Нарочно или поради некадърност на тези, които трябва да осигурят консумативите, полетите в Безмер (а и в други авиобази) са спирани поради изтичането на ресурса на такива дребни неща като парашути, акумулатори, пиропатрони и т.н., за които е ясно кога точно ще изтекат, но никой не прави нищо по въпроса нужното да се осигури преди да му изтече ресурса.

Какви са реалностите днес – в Безмер отново не се лети поради тривиални причини, независещи от командването на авиобазата. Слуховете, че ще ги закриват продължават, кучето си лае, керванът си върви, както се казва в една поговорка… а ние сме на път да загубим и последните ударни възможности на авиацията ни след като един по един бяха приземени завинаги Су-22 и Ми-24.

Въпреки всичко на 12 Октомври, безмерци организираха открит ден, на който всички бяха усмихнати и оптимисти за бъдещето, а ние имахме възможност отново да се докоснем до Су-22, Су-25 и една от новите играчки на гранична полиция – вертолетът AW139, както и да се срещнем с приятели от авиобазата.

И все пак в мен все още се таи надеждата, че няма да спрем с 60+1, а ще продължим с 62, 63, 64…

Честит празник!